Özel Haber ve Röportajlar/ Извънредни новини и специални репортажи

Ресмие МЮМЮН Кърджали Снимка: Авторът „Никой да не се отказва от живота и да не чака смъртта, заради ракова болест”, казва 53-годишната   Ремзие Юлкер, която от 12 години се бори с рак на гърдата. „Аз се преборих с болестта, защото започнах да рисувам и това ми дойде като терапия”, отбеляза тя. Художничката разказа, как преди 8 години взима в ръка четката и с нея, освен че се хваща здраво за живота, създава произведения на изобразителното изкуство, които се нареждат достойно до тези на майсторите. Когато през 1997 година й е поставена тежката диагноза „рак на гърдата” решава да не се предаде на коварната болест и започва дълга мъчителна борба с нея. Въпреки че й отнемат гърдата в болницата на Медицинския факултет „Джерахпаша”, където се лекува, тя дава ухо на съветите на психолога си да рисува и оттук насетне, какъвто лист попадне в ръката й, се превръща в отражение на болката й. През дългите месеци на химиотерапията Юлкер възвръща жизнения си тонус именно посредством   ...

  Ресмие МЮМЮН Снимка: Авторът „Никой да не се отказва от живота и да не чака смъртта, заради ракова болест”, каза 53-годишната  Ремзие Юлкер, която от 12 години се бори с рак на гърдата. „Аз се преборих с болестта, защото започнах да рисувам и това ми дойде като терапия”, отбеляза тя. Художничката разказа, как преди 8 години взима в ръка четката и с нея, освен че се хваща здраво за живота, създава произведения на изобразителното изкуство, които се нареждат достойно до тези на майсторите. Когато през 1997 година й е поставена тежката диагноза „рак на гърдата” решава да не се предаде на коварната болест и започва дълга мъчителна борба с нея. Въпреки че й отнемат гърдата в болницата на Медицинския факултет „Джерахпаша”, където се лекува, тя дава ухо на съветите на психолога си да рисува и оттук насетне какъвто лист попадне в ръката й се превръща в отражение на болката й. През дългите месеци на химиотерапията Юлкер възвръща жизнения си тонус именно посредством   художе...

Emin Emin, “Galaktik Ağaçlar” başlıklı sergisini GISSEN webgalerisine dizdirdi. Daha önce yaratıcı eserlerini Haskovo (Hasköy), Stara Zagora (Eski Zağra), Plovdiv (Filibe), Kırcaali, Varna ve Pleven’de (Plevne) düzenlenen çeşitli etkinliklerde gösterdi. Tek başına sergi 1997 ve 1998’de Haskovo’da ve 2000’de Plovdiv Balabanevi’nde açtı. 1999 yılında eserleriyle Edirne İlhan Koman Güzel Sanatlar Galerisi’ne misafir oldu. Emin Emin, 1962’de Haskovo’ya bağlı olan Golemantsi köyünde doğdu, fakat ailesiyle il merkezinde yaşar. Uzun yıllardan beri ağaç köklerinden plastik figürler yaratır. Stambolovo (Eller) Belediyesi’nin fuayesi onun eserleriyle süslüdür. Madenci, camc ı, kimya fabrikasında işçi olarak çalıştı, son zamanlarda ise Belçika ve Holanda’da eski binaların restore ed ilişiyle uğraştı. Emin, koruda bulduğu kökleri minimum müdahale ile hayal gücünü v e marifetini kullanarak kuş, hayvan, insan ve her türlü başka varlığa dönüştürmeyi başarıyor. Her şey sanatçı 13-14 yaşlarda iken ...

Ресмие МЮМЮН Снимки: Авторът Един от най-старите отдели в Регионалния исторически музей е „Етнография”, който дава ясна представа за бита и културата на населението от Източните Родопи от края на XIX   до 50-те години на XX век. Той се помещава на третия етаж, негови създатели са Андрей Андреев и Мария Николчовска. Уредничките в отдела-Соня Костадинова и Красимира Дякова, изнасят и беседи на посетителите. Експозицията представя основни поминъци на населението - главни оръдия на труда, свързани със земеделието и тютюнопроизводството, характерните родопски занаяти-медникарство, папукчийство и абаджийство, както и един специфичен-въглищарството, отнясящ се за Ивайловградско. Изложена е и възстановка на мандра. Показани са домашни изработки   -козяци, халища и инструменти за направа на стан, рудан и чакрък. Експонирани са типовете традиционно народно облекло с пъстрите багри на шевици и тъкани, на украси и накити, изработени с много вкус и умение. Такива са саяната, сукмане...

Ресмие МЮМЮН Снимка : Авторът Тази година Дирекция „Териториален държавен архив” отбелязва 50-годишен юбилей. Тя вече разполага с една от най-добрите сгради със съвременно оборудване в системата на държавните архиви в страната, а може би и на Балканите. Директорът на териториалното звено Вълчо Златилов пред „Арда нюз” изказа   благодарност на общинското ръководство в лицето на кмета инж. Хасан Азис, секретаря Сезгин Бекир и главния архитект инж. Петя Назърова за съдействието, оказано по време на строително-монтажните работи и на благоустрояването около сградата. От началото на годината са положени и основите на автоматизиране на архивните процеси. Тук се съхраняват над 1500 архивни фонда на учреждения, организации и предприятия на територията на Източните Родопи и пак толкова от бившия партиен архив на БСП, които съдържат общо над 120 000 архивни единици. Анализът на данните от отчета за миналата година сочи, че са комплектувани архиви на общо 21 учреждения и в дирекц...

Ресмие МЮМЮН „Турците, оставили трайни следи в България” / Bulgaristan’da İz Bırakan Türkler / са представени в книга на известния поет, писател и журналист Ниязи Хюсеин Бахтияр. Авторът се е опитал в първия том на изданието да запознае турската общност с най-значимите според него личности в българската история. Както самият той казва, някои от тях отдавна вече не са в България, поради принудителното изселване през 1989 г. в Турция. Бахтияр не се е съобразил нито с принадлежността им към определена класа, нито с произведенията на техния труд, а най-вече с непреклонният им борбен характер в името на човешкото достойнство и свобода. Това се вижда и в биографията им - лична и творческа. Сред тях най-вече са поети и писатели, радетели за турско етническо самосъзнание, които са отдали живота си за съхранение и развитие на историческото и културно наследство, завещано от прадедите в България и на Балканите.   Местни авторитети като Акиф Атакан, Али Дурмуш, Алиш Саит, Дурхан Али, Фахрие...

Ресмие МЮМЮН Снимка: Авторът През последните години в Кърджали и региона се създават условия за устойчиво развитие на туризма, а Регионалният исторически музей се нарежда сред най-атрактивните за страната. Това се обяснява с факта, че в музея най-добре хронологически е показаната историята на Източните Родопи, започнала от епохата на неолита (6-то хилядолетие пр. Хр.) до 40-те години на 20 век. Уникалността на сградата, която е обявена за архитектурен паметник с национално значение, с прекрасния си парк също омайва посетителите, особено през уикенда, когато се пускат и водните огледала. Директорът на музея Павел Петков за „Арда нюз“ отбеляза, че според данните за миналата година може да се отчете сравнително успешен туристически сезон, независимо от обхваналата и страната световна икономическа криза. Той сподели, че този устойчив интерес може би се дължи на принципа, който поддържат: „Един доволен посетител разказва на десет души, а един недоволен на сто.“ Сред значимите проекти ...

Ресмие МЮМЮН На пазара е новата книга на доц. д-р Хюсеин Мевсим “Бурса през български очи”. Тя е от поредицата “Спомени и живот”. Той е преподавател по български език и литература във факултета по Език, история и география на Анкарския университет. Според доц. д-р Мевсим, както е подчертал в предговора на книгата си, пропуските в изследванията на Османската империя се дължат на недостатъчното познаване на историческите извори, създадени на собствените езици на балканските славянски народи, които стотици години са били в пределите й. Сред тези източници на информация несъмнено много важна роля заема народното творчество, периодичният печат, пътеписите и мемоарите. Авторът казва, че за съжаление не познаваме добре писменото богатство на езика на българите, сърбите, хърватите или словенците за разлика от това на западните езици. Академикът отбелязва също, че ако се вслушаме в думите на Илбер Ортайлъ се налага необходимостта от паралелно проучване на архивите и преодоляване на фило...

Ресмие МЮМЮН Преди месец на бял свят се появи втората книга на Селяхтин Шакир “Разбити сърца” / “Кърък Калплер”/ благодарение на лични дарения от частни лица. Той е родом от чернооченското село Водач и миналата година направи дебют с “Когато розата се сбогува с тръна”. Както първата му творба, така и  тази включва стихотворения, епиграми и анекдоти на турски език,  които авторът е скицирал сам. Редакторът на изданието Хашим Семерджи в рецензията си подчертава, че авторът вече си е изградил свой собствен стил, който все повече се усъвършенства, а темата, която най-много го вълнува, е родният край. Селяхтин Шакир интерпретира широк спектър от въпроси, които описват както хубавата, така и лошата страна на човека. В поезията му се открояват лиричните стихове, в които основен мотив е взаимоотношенията между хората - любовта, мъката от раздялата, приятелството, надеждата и толерантността. Творчеството му изразява също разочарованието от демократичните процеси в България след 1...

Красимира КАМЕНОВА В рамките на Славейковите дни по случай 25 години СОУ “П. Р. Славейков” – Кърджали беше представена и книжката ”Докосване 2”, посветена на юбилея на училището.  Съставители на сборника са учителите по български език и литература Тонка Хаджинакова и Веселина Черкезова, а предпечатната подготовка е дело на учениците Гюлбеяз Ахмед и Нели Стоева. Книгата е преработено и допълнено издание на “Докосване”, издадено по повод 15-годишния юбилей на най-голямото училище в Източните Родопи. В сборника са публикувани творби на настоящи и бивши ученици и учители от школото. Сред   учениците-таланти са Мирослава Пенева, Антония Николова, Гизем Хикмет, Васил Георгиев, Виктория Хаджиева, Мерал Емин, Станимир Василев, Фатме Али, Евгения Маджарова, Салимехмед Кючюкхалил, Сибел Садула, Маринела Петкова, Сабрие Ибрям, Маринела Трингова, Ивайло Стойчев. Със свое творчество са включени и бивши възпитаници и учители като Елица Мавродинова, Виолета Бончева, Юлия Шишкова, Мария С...

Bu yılki Kırcaali günü törenlerini izlerken Doğu Rodoplar’ın Bulgaristan topraklarına katılmasından sonraki dönemde buralarda doğup hizmet veren bir sürü Türk aydını gelip geçtiğini düşündüm. Acaba bunlardan mesleklerine göre ilkleri kimlerdir sorusu takıldı dimağıma. Dünyadan gelip geçenlere Allah’tan rahmet dilerim. Sağ olanlardan avukat Mustafa Bayramali ağabey geldi aklıma. Sordum soruşturdum. Barolar bürosundan bilgi aldım ve kendisinin Kırcaali’nin ilk Türk avukatı olduğunu tespit ettim. O, 21 Kasım 1938 tarihinde Doğu Rod о plar’ın bağrında, Kırcaali ili Ardino (Еğridere) İlçesi Brezen (Halaçdere) köyünde dünyaya geldi. Orta öğrenimini doğduğu köyde, lise tahsilini Ardino kasabasında ikmal ettikten sonra Sofya Üniversitesi’nin Hukuk Fakültesi’nden mezun oldu. Emek yaşamına gençlik örgütlerinde görev alarak başladı, b elediye başkanlığı görevinde bulundu. Avukat olarak çalışmaya hevesli olsa da fırsat verilmedi. O dönemde Türk öyle kolay avukat olamıyordu. Türklerden gösteri...