Една година без поета Фехим Хорозов




Ресмие МЮМЮН

Преди една година, на 26 февруари, България се сбогува с големия си поет, журналист и драматург Фехим Хорозов, известен с творческия си псевдоним Филип Хорозов. Той е роден на 18 септември 1954 година в село Чорбджийско, община Кирково. Завършил е „Българска филология“ в Пловдивския университет. Автор е на осем книги с поезия и две с есета, сред които „Времето по часовник“, „Вгради се в мен“, „Дълбоката река“, „Сиво-черна моя“, „Веднъж в живота“, „Сезон за него“, „Наставление за подпиране в небето“. Последната му книга е „На капчици изтече реката“. Носител е на редица големи национални награди, като последната, на името на Георги Джагаров, получи от Съюза на българките писатели през лятото на 2009 година. Дълги години работи като журналист в Кърджали, сътрудничи на национални издания. През последните 7 години от живота си бе драматург на Държавния музикално-драматичен театър „Кадрие Лятифова“, който се сля с ДКТ „Д. Димов“ в Кърджали. Миналата година за Деня на Кърджали Фехим Хорозов посмъртно бе удостоен със званието „Почетен гражданин“. Той остави дълбока следа след себе си.

Петър АНАСТАСОВ, поет-драматург: За мен е непрежалим

Първото, което държа да кажа е, че Фехим Хорозов беше голям, много голям поет, когото времето тепърва ще оценява по достойнство. В неговата поезия думите сякаш постигаха върховния смисъл на своя божествен произход. Подредени в бялата магия на изумителния му талант, те се превръщаха в небесни послания на добротата и мъдростта. Винаги, когато четях стиховете му, имах чувството, че разговарям с мъдрец. Мисля, че Фехим имаше мисия. За мен е непрежалим.

Кямил ТОПЧИ, актьор в ДКТ „Д. Димов“ със сцена „Кадрие Лятифова“: Нигога не се правеше на голям театрал

Преди да се запозная лично с покойния Фехим Хорозов през 2004 г., когато постъпих актьор в бившия ДМДТ „Кадрие Лятифова“, го знаех от публикациите му във вестник „Нов живот“. В театъра той ни четеше лекции по Българска класическа драматургия. По това време ми се струваше, че е много строг, но с течение на времето го опознах по-отблизо и се уверих, че зад привидната му строгост се крие много топлота и човечност.

Ролята му в театъра беше голяма, в всеки творец работеше индивидуално и се стремеше да помогне на всички ни. Той нигога не се правеше на голям театрал, той истински обичаше театъра. Когато напишеше нови стихотворения или разкази, ме викаше в стаята си, пускаше подходяща мелодия и ми ги четеше с плътния си глас.

Лияна ФЕРОЛИ, поетеса и журналистка: Ще го преоткриваме от неговата поезия

Мнозина така и не разбраха точно какъв човек беше Феим. В това число и аз самата. Но поне малко се досещах каква фина душа прозираше зад маската на неговата дори студена сдържаност. А това най-много го доказва неговата лирична поезия. Затова, чрез нея ще продължим да го преоткриваме. И най-вече чрез мъдростта и правдивостта, която струи от нея.

Георги КУЛОВ, кореспондент на BGVESTİ: Той беше рядък талант

Познавах Феим от 30 г. и мога да кажа, че той беше рядък талант. В периода 1995-2005 г. работихме заедно във вестник „Нов живот“. Той пишеше любопитните неща, а другите го копираха. Фехим успяваше да събира около себе си хора, отдадени на литературата, културата и изкуството. Винаги беше център на внимание. Беше много достолепен човек, с тежест и винаги предизвикваше уважението на околните. За мен той беше изключително талантлив и като поет, и като журналист, и като драматург в театъра. Той беше, така да се каже, от тежката артилерия в българската култура не само в региона, но и в цялата страна.

Павел ПЕТКОВ, директор на Регионалния исторически музей в Кърджали: Беше широко скроен човек

Мир на праха му! Познавам го още от студентските му години. Първите ми впечатления от него са изключителни. Имах чувството, че говоря с един невероятен мъдрец, мъдрец като планината Родопа. Най-кратко така бих по оприличил. По-късно в творчеството си той го потвърди. Много лесно се четат неговите творби и са изключително впечатлителни. Човек, прочитайки ги веднъж, ги запомня за цял живот.

11 март 2011, вестник "Твоят ден" - регионално приложение на вестниците "24 часа" и "Труд" за Стара Загора, Хасково и Кърджали

Коментари

Популярни публикации от този блог

Ahmed Osman, Ailesinin Besicilik Geleneğini Sürdürüyor

Mümün ve Neşet Kardeşler, Ömrünü Hayvanlar Arasında Geçiriyorlar

Природният феномен „Скален прозорец“