Една година без поета Фехим Хорозов

Ресмие МЮМЮН

Преди една година, на 26 февруари, България се сбогува с големия си поет, журналист и драматург Фехим Хорозов, известен с творческия си псевдоним Филип Хорозов. Той е роден на 18 септември 1954 година в село Чорбджийско, община Кирково. Завършил е „Българска филология“ в Пловдивския университет. Автор е на осем книги с поезия и две с есета, сред които „Времето по часовник“, „Вгради се в мен“, „Дълбоката река“, „Сиво-черна моя“, „Веднъж в живота“, „Сезон за него“, „Наставление за подпиране в небето“. Последната му книга е „На капчици изтече реката“. Носител е на редица големи национални награди, като последната, на името на Георги Джагаров, получи от Съюза на българките писатели през лятото на 2009 година. Дълги години работи като журналист в Кърджали, сътрудничи на национални издания. През последните 7 години от живота си бе драматург на Държавния музикално-драматичен театър „Кадрие Лятифова“, който се сля с ДКТ „Д. Димов“ в Кърджали. Миналата година за Деня на Кърджали Фехим Хорозов посмъртно бе удостоен със званието „Почетен гражданин на Кърджали“.

По този повод предлагам на вниманието на читателите мнението на хора на културата, които са имали възможност да опознаят по-отблизо Фехим Хорозов.

Петър АНАСТАСОВ, поет-драматург: За мене е непрежалим

Първото, което държа да кажа е, че Фехим Хорозов беше голям, много голям поет, когото времето тепърва ще оценява по достойнство. В неговата поезия думите сякаш постигаха върховния смисъл на своя божествен произход. Подредени в бялата магия на изумителния му талант, те се превръщаха в небесни послания на добротата и мъдростта. Винаги, когато четях стиховете му, имах чувството, че разговарям с мъдрец. Мисля, че Фехим имаше мисия. На пръв поглед живееше бавно, но се оказа, че сърцето му е препускало не само по родопските ридове и по тягостните пътеки на нерадостния ни живот, а и по катастрофичните серпантини към тайнството на отвъдното. За себе си и за света той знаеше много повече, отколкото казваше. Беше трогателно деликатен. Измъчваха го чуждите грехове и нещастия. Криеше въздишките си. Много от тях все още пърхат в театъра-артистичния пристан на последните години от живота му, където той живя като в преддверие към един следващ свят. За мене е непрежалим.

Кямил ТОПЧИ, актьор в ДКТ „Д. Димов“

Преди да се запозная лично с покойния Фехим Хорозов през 2004 г., когато постъпих актьор в бившия ДМДТ „Кадрие Лятифова“, го знаех от публикациите му във вестник „Нов живот“. В театъра той ни четеше лекции по Българска класическа драматургия. По това време ми се струваше, че е много строг, но с течение на времето го опознах по-отблизо и се уверих, че зад привидната му строгост се крие много топлота и човечност.

Ролята му в театъра беше голяма, в всеки творец работеше индивидуално и се стремеше да помогне на всички ни. Той никога не се правеше на голям театрал, той истински обичаше театъра. Когато напишеше нови стихотворения или разкази, ме викаше в стаята си, пускаше подходяща мелодия и ми ги четеше с плътния си глас.

Малко преди внезапната му кончина, една сутрин рано рано ми се обади и ме помоли преди репетиции да се отбия при него. Когато отидох при него ме посрещна с една папка, подаде ми я и каза: „Майна, това са ми най-новите драсканици. Виж ги и ако ти харесат може да ги прочетеш“. И на 26.02.2010 внезапно ни напусна големият поет, журналист и драматург Фехим Хорозов. Отиде си една голяма личност на Кърджали, един изключителен талант. Но остави незабравими отпечатъци в културния живот на Кърджали и България.

Георги КУЛОВ, журналист -BGVESTİ

Познавах Феим от 30 г. и мога да кажа, че той беше рядък талант. В периода 1995-2005 г. работихме заедно във вестник „Нов живот“, той пишеше любопитните неща, а другите го копираха. Фехим успяваше да събира около себе си хора, отдадени на литературата, културата и изкуството. Винаги беше център на внимание. Беше много достолепен човек, с тежест и винаги предизвикваше уважението на околните. За мене той беше изключително талантлив и като поет, и като журналист, и като драматург в театъра. Той беше, така да се каже, от тежката артилерия в българската култура не само в региона, но и в цялата страна. Неслучайно всички големи имена на българската култура искаха да бъдат приятели с него. Фехим беше много искрен приятел. Когато установеше приятелски отношения с някого много държеше на него, беше от този тип хора, които никога не предават приятелите си.

Лияна ФЕРОЛИ, поетеса-журналист

Мнозина така и не разбраха точно какъв човек беше Феим. В това число и аз самата. Но поне малко се досещах каква фина душа прозираше зад маската на неговата дори студена сдържаност. А това най-много го доказва неговата лирична поезия. Затова, чрез нея ще продължим да го преоткриваме. И най-вече чрез мъдростта и правдивостта, която струи от нея.

Павел ПЕТКОВ, директор на Регионалния исторически музей в Кърджали

Мир на праха му. Познавам го още от студентските му години, той учеше заедно с мой първи братовчед Петьо Петков. Първите ми впечатления от него са изключителни. Имах чувството, че говоря с един невероятен мъдрец, мъдрец като планината Родопа. Най-кратко така бих го оприличил. По-късно в творчеството си той го потвърди. Много лесно се четат неговите творби и са изключително впечатлителни. Човек, четейки неговите творби веднъж ги запомня за цял живот. Като човек беше широкоскроен, от него лоша дума не можеше да се чуе. Думата му беше блага. Във всичко беше умерен. За мене беше удоволствие да се срещна с него. Изключително много ми липсва. Имаме много общи приятели. Покрай него създадох много приятелства. Фехим беше голям приятел и на културно-историческото наследство.  Много пъти сме дискутирали с него както нематериалната, така и  материалната култура на България. Той показваше една висота на познание, на вътрешна убеденост, че това е една стъпка към съхранение на идентичността на всеки отделен индивид,

26 февруари 2011, Информационна агенция Антен Ер /Antenne Air/-Хасково  

2 март 2011, вестник „Кърджали хабер“