Една година без Фехим Хорозов!

Ресмие МЮМЮН

Преди една година, на 26 февруари, се сбогувахме завинаги с поета, журналиста и драматурга Фехим Хорозов. Роден е на 18 септември 1954 година в село Чорбаджийско, община Кирково. Завършил е „Българска филология“ в Пловдивския университет. Автор е на осем книги с поезия и две с есета, сред които „Времето по часовник“, „Вгради се в мен“, „Дълбоката река“, „Сиво-черна моя“, „Веднъж в живота“, „Сезон за него“, „Наставление за подпиране в небето“. Последната му книга е „На капчици изтече реката“.

Последната награда, която получи бе на името на Георги Джагаров на Съюза на българките писатели през лятото на 2009 година. Дълги години работи като журналист във вестник „Нов живот“. През последните 7 години от живота си бе драматург на Държавния музикално-драматичен театър „Кадрие Лятифова“, сега сцена на ДКТ „Д. Димов“. За Деня на Кърджали-21 октомври, посмъртно бе удостоен със званието „Почетен гражданин на Кърджали“.

Петър Анастасов, поет-драматург

Фехим Хорозов беше голям, много голям поет, когото времето тепърва ще оценява по достойнство. В неговата поезия думите сякаш постигаха върховния смисъл на своя божествен произход. Подредени в бялата магия на изумителния му талант, те се превръщаха в небесни послания на добротата и мъдростта. Когато чета стиховете му, имам чувството, че разговарям с мъдрец. Мисля, че Фехим имаше мисия. На пръв поглед живееше бавно, но се оказа, че сърцето му е препускало не само по родопските ридове и по тягостните пътеки на нерадостния ни живот, а и по катастрофичните серпентини към тайнството на отвъдното. За себе си и за света той знаеше много повече, отколкото казваше. Беше трогателно деликатен. Измъчваха го чуждите грехове и нещастия. Криеше въздишките си. Много от тях все още пърхат в театъра-артистичния пристан на последните години от живота му, където той живя като в преддверие към един следващ свят. За мене е непрежалим.

Георги КУЛОВ, журналист

Познавах Феим от 30 г. и мога да кажа, че той беше рядък талант. Между 1995 и 2005 г. работихме заедно в „Нов живот“. Пишеше талантливо и интересно. Фехим привличаше около себе си хора, отдадени на литературата, културата и изкуството. Беше много достолепен човек, с тежест. Винаги привличаше вниманието и печелеше симпатии и уважение. Беше изключително талантлив и като поет, и като журналист, и като драматург. Мисля, че е творец от национална значимост. Фехим беше много искрен приятел. Когато установеше близки отношения с някого, много държеше на него, беше от хората, които никога не предават приятелите си.

Павел ПЕТКОВ, директор на Регионален исторически музей

Мир на праха му. Винаги, когато сме се срещали имах чувството, че говоря с един невероятен мъдрец, мъдрец като планината Родопа. Потвърждава го и творчеството му. Много лесно се четат неговите творби и силно впечатляват. Запомнят се завинаги. Беше широкоскроен, от него лоша дума не можеше да се чуе. Говореше благо. Във всичко беше умерен. Изключително много ми липсва. Много пъти сме разговаряли, ценях неговото мнение за културата. литературата, историческото наследство. Покрай него създадох много приятелства, защото той познаваше много интересни хора. Привличаше ги неговото познание и разбиране за живота както в обществото, така и на отделния човек.

19-25 март 2011, седмично приложение „Перперикон” на всекидневника „Нов живот”-Кърджали